Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“

През 1886 г., след сформирането на 13-ти пехотен Рилски полк, командването му, начело с кап. Никола Бочев, замисля създаването на Офицерски клуб. За тази цел на офицерско събрание през м. октомври 1886 г., се решава да се наеме къщата на Мито Чорбаджигогев, намираща се в центъра на града, на мястото на днешния обреден дом. Издръжката на клуба е от доброволни вноски на офицерите. Командирът на полка внасял по 15 лв., командири на дружини по 12 лв., ротните по 8 лв, а младшите офицери по 5 лв.

С княжески указ №226/15.05.1889 г., чрез Министерството на вътрешните дела, се утвърждава решението на Градският съвет за отстъпване безвъзмездно на празното градско място „Шарено теке” за строеж на сградата на Офицерски клуб.

В окончателния си вид сградата е завършена през 1909 г. Представлява масивна постройка със застроена площ от 552 кв. м., състояща се от един етаж, сутерен и пристройка.

През 1913 г. се е помещавал щабът на Пета българска армия. От тук са ръководени военните действия срещу сърбите на постъпите към Кюстендил и в Босилеград.

Сградата е обявена за паметник на културата /д.в. от 04.03.1998 г./

Намира на ул. „Демокрация“ № 32 в идеален център.

В днешни дни Клубът поддържа тесни контакти със Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и Съюза на ветераните от войните на България.

Към него функционира социална кухня, предоставяща топъл обяд на ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали, пенсионирани военнослужещи от Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, както и на български граждани, участвали в мисии и операции на въоръжените сили на Република България извън територията на страната.