Jump to Navigation

История

Военен клуб – гр. Враца се намира на ул. „Трайко Китанчев” № 9 и е един от най-старите в България.

Между многобройните дружества и обществени организации, които водят оживена дейност във Враца през първата половина на 20-и век ярко се откроява популярният офицерски или Военен клуб. Официалното му наименование е „Офицерско събрание към Врачанския гарнизон“. Статутът му е определен съгласно специално изработен „Правилник на офицерските събрания“, който организира дейността на по-широко известните като „Военни клубове“ офицерски организации в страната.

Още след създаването си Офицерският клуб се налага като една от най-активните и инициативни организации в града. Благодарение и на традиционно високия респект и авторитет на офицерите, Клубът се утвърждава като средище на обществения живот. Той обогатява значително градския живот с културно-просветните, благотворителни и спортни инициативи на офицерите, които се осъществяват чрез дейността на Клуба. Създава и поддържа библиотека, кино, спортни дружества; организира театрални, музикални и литературни представления. Тази широка и разнообразна дейност, която характеризира ролята на Офицерското събрание в града, се разгръща активно в резултат от построяването на неговата сграда, скоро след разквартируването на гарнизона във Враца през 1891 г.

Разполагането на военни части и създаването на военен гарнизон става по искане на Врачанската общинска управа. На общинско заседание от 18.01.1889 г. 40 - 50 души градски първенци, събрани в Ионицовия хан, вземат решението да се поиска от правителството да изпрати във Враца артилерийски полк. Това искане е прието за целесъобразно и още в първите дни на 1891 г. е изпратена от Шумен една батарея от единствения артилерийски полк в Северна България. Въпросът за построяване на военен клуб се поставя веднага след настаняването на полка в града, начело с полк. Кирков. Общинският съвет преценява като най- подходящо за целта празното градско място, известно като „Рушидов конак“ (където е днешният парк на военния клуб) и на 20 юни 1892 г. решава да предостави това място от 9 хил. кв. м. за строеж на клуб. Съветниците изтъкват, че то е използвано винаги за военни цели и от полицейските части още от турско време. Там е бил турският каймакамлък. След Освобождението се настаняват доброволците и новобранците от града, организирани в 8-ма врачанска дружина и „Рушидовия конак“ се използва за тяхна казарма.

През 1895 г. Министерството на войната отпуска нужните 15 000 лева за строеж на клуба, по инициатива на тогавашният началник полк. Цачев и плацадютант Шкодрев. Още през 1897 г. строежът е завършен и офицерското събрание се сдобива с функционална и удобна сграда, за развитие на редица инициативи. Промените, настъпили след Балканските войни, довеждат до решението да се създадат гарнизонни читалища, които да придобият юридическа самостоятелност. Народното събрание приема през 1931 г. един закон, с който признава пълна гражданска правоспособност и дееспособност на създадените Офицерски читалища. Това става със специална заповед, издадена от министъра на войната за уреждане на читалища към библиотеките на офицерските събрания. Като цел е посочено „създаване на по-добри условия за самообразоване на офицерите“. Съгласно тази заповед е учредено и читалището при Врачанския гарнизон, наречено „Христо Ботев“, на 20 юни 1927 г. В Устава и запазените документи от дейността на читалището, които се съхраняват в Държавен Архив – гр. Враца, е видно, че то е развивало широка културно- просветна дейност в своя клуб. Поддържало е библиотека, кино, изнасяло е театрални представления и литературно-музикални вечеринки и утра. Офицерските балове и вечеринки са ярко събитие в спомените на врачани.

От документите личи, че бойният празник на полка, честван по традиция на 31 октомври, е официално общоградско събитие, организирано с цялата подобаваща тържественост, характерна за останалите национални празници. Авторитетът и мястото на офицерското събрание в обществения живот е видно и от ролята им в общоградските благотворителни мероприятия. Началниците им участват редовно в ръководството на гражданските комитети. През 1925 г. тогавашният началник полк. Печигаргов участва в специалния комитет по предаване във фактическо владение управлението на Врачанското окръжно сиропиталище едно общинско място от 18.600 дка. Запазените сведения от благотворителните организации разкриват традиционната за гарнизона практика да раздава коледни подаръци във военния клуб на нуждаещите се ученици от града, в присъствието на родителите.

Присъствието на офицерското събрание в града е широко и всеобхватно във всички области на градския живот. Характерен пример за това е дейността и на офицерските спортни клубове, които се организират към него. Те допринасят за разнообразието на обществените организации и за създаването на оживен обществен живот във Враца през първата половина на 20-и век. През 1917 г. офицерите от гарнизона основават своя спортен клуб „Орел“, а през 1924 г. организират и клуб „Чеган“ - предимно с футболна цел.

През 1984 г. е построена новата част на Клуба. Тя включва библиотека, кафе-сладкарница, административна част, хотел и ресторант. Клубът се превръща в информационен и културен институт, където си дават среща армейската общественост и жителите и гостите на града.

Клубът е разположен в парк в центъра на града, собственост на Министерство на отбраната, и е любимо място на жителите на града.

В днешни дни културно-художествената дейност се реализира чрез 5 творчески формации – смесена певческа група „Маргаритките“, балет „Меджик“, рок формация, школа по танци „Харизма“, дамска вокална група „Зорница“.

Организират се мероприятия, програми, форуми, беседи и инициативи по повод значими дати и национални празници, насочени към военнослужещите и цивилни служители от Министерство на отбраната, пенсионирани военнослужещи и членове на техните семейства, както и членове на военно-патриотични съюзи.



Article | by Dr. Radut