Jump to Navigation

История

След войните (Първа балканска, Втора (междусъюзническа) и Първа световна войни) назрява необходимостта от Дом на българското войнство. При завръщането на първите офицери и подофицери от Първата световна война започва събирането на средства. Учредено е дружество „Сурсувул”, чиято цел е построяването на паметник на загиналите във войните. По-късно правоприемника на дружеството, т. нар. „Офицерско събрание”, досъбира необходимите средства за изграждане на Клуба. Така през 1934 г. започва строежът на Дома на Армията, който е завършен през 1938 г. Доброволният труд и средства, с които е построена сградата, се възнаграждават от цар Борис III, който през 1939 г. издава закон за отстъпване даром на Ботевградското гарнизонно офицерско събрание държавно празно място от 1635.8 кв. м. в кв. 65 по плана на гр. Ботевград, като е публикувано в Държавен вестник, брой 88 от 22 април 1939 г. Така след строежа цар Борис III дарява и обзавеждане, като едно от тях е и бюрото на цар Фердинант.

През 1939 г. Домът на Армията се ползва от 16-та Ловчанска дружина, дислоцирана в Ботевград, като през 1954 г. нейно място заема 11 танков полк и по-късно се създава Танково училище.

В Дома на Армията започва усилена творческа дейност. Създава се женсъвет и съответно курсове по ръкоделие, плетене, шиене. Танцовите трупи и музикални школи се ръководят от маестро м-р Христо Недков и полк. Иван Буруджиев. Оркестрите под тяхно ръководство изнасят всяка събота и неделя концерти пред градската общественост.

Намира се на ул. „Незнаен войн“ № 6

В днешни дни културно-художествената дейност се реализира чрез 3 творчески формации – клуб по изобразително изкуство, клуб по шахмат и клуб по радиестезично познание на човека, чиито участници са членове на военно-патриотични съюзи.

Към военния клуб функционира социална кухня, предоставяща топъл обяд на пенсионирани военнослужещи, ветерани, военноинвалиди и военнопострадали.



Article | by Dr. Radut