История и актуално състояние

Военният клуб е построен през 1890 г. като културен дом и библиотека за офицерите от Русенския гарнизон. Той е първият гарнизонен военен клуб в България.

Сведения за съществуването на Русенското офицерско събрание намираме още през 1879 - 1883 година, като в първите години в него членуват изключително руски офицери. Според заповедите на началника на гарнизона тогава в Русчук, подполковник Удовский, всички действия на офицерите, отнасящи се до свободното им време, поведението им в града, празници, паради, набавянето на книги и вестници и др. се решават от Съвета на старейшините на офицерското събрание. На него присъстват всички началници на частите, бригадният лекар, щаб-офицерите, комендантът и началникът на войската. През 1889 г. е публикуван първият нормативно-правен документ на военните събрания - Устав на офицерските събрания, представен за одобрение от военния министър на княза с доклад № 342/ 31. X. 1889 г.

Сградата е построена от Офицерското събрание в гарнизона. Подкрепата на Русенската община се състои в предоставяне на 14 дка терен - бившата турска крепост (преди това римски кастел) и отчуждени имоти. На 24 юни 1890 г. княз Фердинанд полага основния камък и дарява 20 хил. лева за строителството. С банкови заеми и лични средства на офицерите домът е построен и, както четем в протокол на Старейшинския съвет на Офицерското събрание №16/27.10.1894 г., „Назначи се денъ за откривание на клуба съ балъ, който да се даде на 7 ноемврий н. год.“ (денят на победата при Сливница в Сръбско-българската война). Така заживява първата сграда на военен клуб в България, наречен „Фердинанд 1-ви“.

Входът на първоначалната сграда е бил от север, гледайки към Дунава, но през годините се налага реконструкция. Главният вход се премества от юг, строи се хотелска част, театрална сцена. До 1910 г. военният клуб, с началник генерал-майор Христо Драндаревски, е център на културния живот и социалните контакти в града. През 1931 г. е издаден Указ № 21 от 30.11.1931 г. на цар Борис III, с който се разрешава на министъра на войната да внесе за одобрение в Народното събрание „Проекто-закон за признаване Офицерските събрания за юридически лица“. След 1944 година Клубът става Дом на народната армия, построява се летен театър (1961 г.). В него функционират много художествени и спортни състави, предназначени не само за офицерите, но и за гражданите. Библиотеката към клуба развива широка просветна дейност.

Днес Клубът успешно реализира своята културна и социална функция, като работи активно с военно-патриотичните съюзи, военните формирования, партньорски организации. Специално внимание се отделя на децата, като всяко лято се организират летни занимания за деца с военно-патриотична насоченост.

Културнo-художествената дейност се реализира чрез различни творчески формации в областта на вокалното изкуство, клубове по родолюбие, литература и роден език, арт клуб, танцова школа.

Организират се и съвместни културни мероприятия, фестивали, програми, проекти и инициативи в сътрудничество с местните органи на власт и с държавните учреждения и институции, както и с военно-патриотични съюзи, неправителствени организации със сфера на дейност в сигурността и отбраната, сдружения на военнослужещи, резервисти, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, създадени като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.

Културнo-художествената дейност се реализира чрез 4 творчески формации – музикална школа „Вяра, Надежда, Любов“, клуб „Родолюбие“, ВИС „Инсейн“ и театър-школа „Артистисимо“.

Към военния клуб функционира социална кухня, предоставяща топъл обяд на пенсионирани военнослужещи, ветерани, военноинвалиди и военнопострадали.

Намира се на ул. „Одрин“ № 4.